* * *

Кое венчило е най-добро

Филип Стоянка думаше:
- Стоянке, либе Стоянке,
нещо ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
да не ме, Стоянке, излъжеш.
Три пъти си се женила,
женила, задомявала,
три пъти дом събирала,
кое е венчило най-добро,
най-добро и най-почитно -
първото или второто,
или третото, Стоянке?
- Либе Филипе, Филипе,
страх ме е, либе, да кажа,
да не ми главата отрежеш.
Филип Стоянка пак дума:
- Не бой се, либе Стоянке,
клетва ти давам, Стоянке,
нищо не ще ти река,
ни лошо ще ти направя.
- Либе Филипе, Филипе,
като ме толкоз запитваш,
правичко ще ти кажа,
хич няма да те излъжа.
Първият беше сиромах,
ала беше, Филипе, почитан,
много си кумци имаше,
всяка година - венчило,
всеки месец - кръщене,
всяка неделя - трапеза.
Много си добре живяхме.
Вторият беше богат,
ала беше, любе, некезин,
некезин, голям чифутин,
никъде не излизаше
и мене не извеждаше,
да не се нещо похарчи.
Комшийска сватба имаше,
всички бяха канени
и нас на сватба канеше,
и той ми, Филипе, продума:
"Стоянке, либе Стоянке,
замеси питка ръжена,
напълни бъклица с оцет
и ние на сватба ще отидем."
Каквото рече - сторих го
и ние на сватба отидохме,
всички ядоха, пиха
и се веселба веселиха,
и той ми, Филипе, продума:
"Стоянке, либе Стоянке,
подай бъклица с вино,
начупи пита ръжена."
С уста ми, Филипе, думаше:
"Начупи пита ръжена!",
с очи ми често смигаше.
Третият, либе Филипе,
за него какво да кажа -
по-добре, Филипе, да не беше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.