* * *

Кое венчило е най-добро

поле Тодор на Янка думаше:
- Енке ле, мър, повторнице,
Енке ле, трето венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
по първо, Енке ле, по второ,
къде ти беше най-добро?
Янка на Тодор думаше:
- Пръвнин, Тодоре, пръвнин,
селската чарда вардеше,
със шиник жито беряхме,
с килото брашно ядяхме,
девет съм кумеца кръщала,
девет съм кумеца венчала,
девет съм ризи вземала,
девет съм котли купила
и съм събори правила.
Пък сеганка, Тодоре,
чичо ти сватба подигна,
нас три пъти калесаха,
тогаз се, Тодоре, прекриви,
и на мене, Тодоре, ти каза:
"Енке ле, мър, повторнице,
вити краваи напечи,
на сватба ний да отидем!"
И ти, Тодоре, напълни,
жълта бъкличка със вино,
половин с вино напълни,
половин с вода размеси.
Кат' на сватба отидохме,
бъкличка на стена закачи
и на трапеза ти седна,
от чужди се, Тодоре, наяде,
наяде, Тодоре, ти, напи.
Тодор си нищо не каза,
наджак на рамо той взема,
в гората Тодор отиде,
три дена Тодор дърва бра,
набра ги Тодор, донесе,
закопа яма дълбока,
дълбока яма, широка,
копа я Тодор, изкопа,
три дена Тодор, три нощи.
Тодор на Янка думаше:
- Енке ле, мър, повторнице,
я се над яма надникни,
да видиш яма опалена ли й!
Янка на Тодор думаше:
- Тодоре, повторнико ле,
защо ти й, Тодоре, таз яма?
Тодор на Янка думаше:
- Девет години й станало,
мама ни как е умряла,
помен не сме й правили;
девет агнета ще печем,
девет години ще струваме.
Янка над яма надникна
и Тодор я в яма тикна.
Янкин'та глава хвъркаше,
меден й език говореше:
- Тодоре, повторнико ле,
защо ме, Тодоре, ти тикна
във тази яма дълбока,
дълбока, още широка?
Тодор на Янка думаше:
- Я, гори, Енке, да изгориш,
ти на мене кат' думаше,
тъй мойто сърце гореше.
Силна се вихрушка издигна,
Тодор във яма тя тикна...
Тодор на Янка думаше:
- Я, гори, Енке, да горим,
двамата ний да изгорим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.