* * *

Кое венчило е най-добро

Демир Стоянке думаше:
- Три пъти си се годила,
три пъти си се женила
не съм те, любе, попитвал
кое венчило е най-добро?
Стоянка дума Демира:
- Страх ме е, любе, да кажа
да не ми глава отрежеш.
- Ако ти глава отрежа,
ръцете да ми изсъхнат,
ръцете до раменете,
краката до коленете.
И Стоянка е почнала:
- Бог да го прости първия,
той беше сетен сиромах,
по кило брашно купува,
проста чорбица варяхме
и си я сладко ядяхме.
Вторият, да се провали,
той беше голям богаташ,
кемери пълни със злато,
хамбари пълни със жито
и бъчви пълни със вино,
ала се пусто не яде,
не яде пусто, не пие.
И ти си, любе, третия,
третия, най-проклетия.
Веднъж ни на сватба каниха
и ти ми, любе, поръча
ръжена пита да меся.
Като на сватба отидохме
и ти ме, любе, погледна,
със уста думаш: "Чупи я!",
със очи смигаш: "Не бутай,
питата цяла да седи,
у дома ще я изядем
със нашите дребни дечица!"
Демир се люто разсърди,
че й главата отряза,
ала го клетва постигна,
че му ръцете изсъхнаха,
ръцете до раменете,
краката до коленете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.