* * *

Кое венчило е най-добро

Демир Стоянки думаше:
- Стоянке, либе Стоянке,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми разправиш.
Стоянке, либе Стоянке,
два пъти си се женила,
с мене, либе, трети път.
Девет години станаха,
как сме се двама събрали,
не съм те, либе, попитал,
кое е венчило най-добро,
най-добро и най-хубаво,
първото или второто
или с мене третото?
- Демире, либе Демире,
не смея, либе, да кажа,
да не ми главата отрежеш.
Тогава Демир продума:
- Я кажи, либе, не бой се,
ако ти глава отрежа,
аз ти се, либе, заклевам,
ръцете да ми изсъхнат.
Почна Стоянка да казва:
- Бог да го прости първия,
той беше много сиромах,
по кило брашно купуваше,
постничка чорба готвехме.
Да се провали втория,
той беше голям богаташ,
пълни хамбари със жито
и пълни бъчви с вино,
ала се пусто не яде,
не яде, още не пие.
С тебе, либе, третото,
девет години станаха,
как сме се двама събрали,
още не сме си ходили
на гости и на повратки.
Като чу Демир тез думи,
че тъй се люто разсърди,
че й главата отряза
без да си спомни клетвата;
мина се малко, не много,
и ръцете му изсъхнаха,
както му беше клетвата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.