* * *

Кое венчило е най-добро

Сандьо Марийка думаше:
- Марийке, късно трето венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш.
Ти си Марийке, водила,
три венчила водила,
кое венчило е най-добро -
първото или второто,
второто или третото.
Марийка Сандьо думаше:
- Ако верно ти обадя,
главата ще ми отрежеш!
- Заклевам ти се, Марийке,
пред хората и пред Господа!
Ако с рърце те похвана -
ръцете да ми изсъхнат,
ако ти уста продумам -
езика да ми окапе!
Марийка Сандьо думаше:
- Аз ще ти вярно обадя,
с кое венчило преживях,
най-добър живот.
Първият беше сиромах,
селски говеда пасеше,
по кило брашно събираше
и го в къщи донасяше,
и го сладичко изядахме.
Вторият беше чифчия,
до три хамбара пълнеше
и на хора четири заем даваше,
но с него добре не живях.
А ти си, Сандьо, третия -
ти си Сандьо, болярин,
твойто не се яде и пие!
Най-много ми дотяга,
кога на сватба отидем,
ти ми на мене поръчваш,
ръжена пита да меся,
на сватба да я занеса,
бъклица с вода да пълня.
Кога на сватба идехме,
сякой си пита вадеше,
вадеше да я начупи.
Аз си пита извадих,
извадих да я начупя -
а ти, проклет Сандьо,
с уста думаш - чупи я,
с очи мигаш - остави я,
питата цяла да върнем.
Кога се назад повърнем,
питата зян да не стане -
парче по парче чупеше
и на кучетата хвърляше,
ти си, Сандьо, третият,
третият, най-проклетият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010