* * *

Кое венчило е най-добро

Стоян на Марийка думаше:
- Марийке, трето венчило,
нещо ще те попитам,
правичко да ми кажеш.
Кажи ми, мила Марийке,
като си се два пъти женила
и аз съм ти трето венчило,
при кой най-добре си живяла?
Марийка Стоян думаше:
- Стояне, трето венчило,
нищо не смея да кажа,
да кажа да ме не погубиш.
Стоян се много закая:
- Ако аз тебе погубя,
краката да ми изсъхнат -
до сред, до бели колене,
а пък ръцете - до лактите.
Марийка тихо казала:
- Кога се първо ожених
бехме много сиромаси -
селски говедари ходехме,
в парче брашно събирахме,
но го благо ядяхме.
Вторият беше болярин -
пълни хамбари със зеере,
пълни бъчви с вино,
но го горчиво ядяхме,
ядяхме и пиехме.
Ти си, Стояне, същия -
като ни на сватба каниха,
ти ми не даде да месим бела торта,
да колям тлъста кокошка.
Най ме накара Стояне,
да меся торта ръжена,
мъничко пиле да колям.
Когато на сватба отидохме
всичките мои другарки
бели торти чупеха,
тлъсти кокошки кършеха.
Мене, Стояне, срам ме бе,
да чупя ръжена пита,
да кърша мъничко пиле,
с уста ми викаш - чупи ги,
с очи ми викаш - остави ги.
Стоян се люто разсърди,
извади остро ножленце,
Марийка глава отряза.
Мина се година, две,
Стоян го клетва стигна -
двете му ръце изсъхнаха
и краката до коленете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.