|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
Сандьо Марийке думаше:
- Марийке, либе Марийке,
нещичко ше та попитам,
правичко да ми обадиш,
без да ме, либе, излъжиш!
Три пъти си се женила,
три пъти си се женила,
женила и венчавала,
кое й венчило най-добро,
дали първото, дали второто,
или, Марийке, третото?
Марийка дума на Санде:
- Сандьо льо, либе Сандьо льо,
като ма питаш ще кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Първият бешe, що беше,
вторият бешe сиромах,
селски говеда пасеше,
селски говеда пасеше,
по кило брашно носеше,
ала го сладко ядяхме.
Пък ти си, Сандьо, третия,
третия, най-проклетия!
Знаеш ли, Сандьо, помниш ли,
знаеш ли, Сандьо, помниш ли,
когато гости ходихме
у майкини ми на гости,
у майкини ми на гости,
ръжена пита месихмe,
ръжена, ем попопържана.
Като на трапеза седнахме,
всеки си счупи питата,
пък аз те, Сандьо, попитах,
пък аз те, Сандьо, попитах
дали да счупя питата,
пък ти ме, Сандьо, погледна,
с уста ми викаш "чупи я",
с очи ми смигаш "завий я"!
Пък аз те, Сандьо, не разбрах,
ах, че си счупих питата,
като през гора минахме,
като през гора минахме,
и ти ме, Санзьо, остави
в таз гора, Сандьо, зелена,
да ходя, сама да с' дода!
Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско
(Славей ми пее, мале мо /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 319).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|