* * *

Кое венчило е най-добро

Сандал Марийке думаше:
- Марийке, либе Марийке,
три пъти кат си женена,
женена и венчавана;
кое й венчило най-добро -
дали първото и второто,
или със мене третото?
Марийка дума Сандале:
- Сандале, либе Сандале,
страх ме е, либе, да кажа
да не ме, либе, погубиш.
Ала Сандал па дума:
- Не бой се, мила Марийке,
нищо няма да сторя.
Тогава Марийка продума:
- Като ме питаш, да кажа.
Първият беше сиромах,
сиромах, клет говедар.
Селските говеда пасеше,
по кило брашно внисаше
и сладко го ядяхме.
Вторият, беше що беше...
А ти си, либе, болярин,
болярин, хем чорбаджия.
Снощи на гости ходихме,
а ти ме, либе, накара
ръжена пита да медя,
ръжена хем чумяна
и на гости да отидем.
Като на гости отидохме,
че там се беха събрали
всичките наши роднини.
Всичките пити счупиха
и ти ми, либе, казваш
да чупя - със уста - да чупя,
и с очи мигаш - не бутай,
дано питата остане,
във дома да я занесем
и двама да я изядем.
На мене жал ми дожаля,
че цялата пита оставих.
Сандал като зачу тез думи,
извади ножче из пояс,
че й главата отряза.
Ку не би чудо станало,
не се е песен пеяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.