* * *

Кое венчило е най-добро

Демир Петранке думаше:
- Петрано, либе Петранке,
нещо ще да те попитам,
правичко да ми разправиш,
да не ме, либе, излъжеш.
Като си на три венчила,
кое е венчило най-добро,
най-добро й най-хубаво?
Петранка дума Демире:
- Демире, либе Демире,
страх ме е, либе, да кажа,
да не ме, либе, удариш,
удариш, да ме убиеш.
Ако се клетва закълнеш,
че няма да ме убиеш,
всичко ще да ти разкажа.
Демир Петранке думаше:
- Не бой се, либе Петранке,
аз не съм, либе, лош човек.
Ако ми кажеш истина,
не ще те, либе, убия.
Петранка дума Демире:
- Като ме питаш, да кажа.
Първия беше клет сиромах,
кило си брашно ядяхме,
от бъзак чорба варяхме,
добър ни беше живота.
Втория беше, Демире,
хора се от дюкян идваха,
а той на дюкян отива,
кога се връща, Демире,
със гайди и с гъдулки,
мене сънена издига,
сънена вино да точа,
сънена хоро да водя.
Това му беше кусура
ама пак беше до нейде.
Сега и на тебе да кажа -
знаеш ли, либе, помниш ли,
кога ме, либе, накара,
да меся пита ръжена,
че щем на сватба да идем,
и аз те тебе послушах,
че месих пита ръжена
и си на сватба отидохме.
Дълга трапеза сложили,
всички си наред седнахме.
Всички си пити извадихме,
извадихме и начупихме.
И аз си пита извадих,
а ти ме гледаш в очите,
с уста викаш: "Чупи я!",
с очи ми смигаш: "Не чупи!",
ази се много засрамих,
пред мойте, либе, другарки,
че ти си, Демире, третия,
третия, най-проклетия!
Демир Петранке думаше:
- Че как ме хитро измами,
че да се, либе, закълна,
че няма да те убия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.