* * *

Кое венчило е най-добро

Тодор на Янка думаше:
- Янке ле, мила, повторна,
нещичко ще те попитам,
право да ми обадиш.
Кое венчило е най-добро -
първо ли, Янке, второ ли?
Янка Тодора думаше:
- Като ме питаш, ще кажа.
Ний като бяхма с първия
сетни сиромаси бяхме.
От нищо, нищо нямахме,
от нищо, от покъщнина,
селската чарда пасяхме,
на сол и хляб сядахме
и пак го сладко изядахме.
А с тебе, Тодоре, девет години,
девет години станаха,
откак сме се двама вземали,
от всичко, всичко имаме.
Вуйчо ти сватба направи,
че ни на сватба покани,
а ти ме, Тодоре, накара
бъклица с вино да пълня,
просена каша да правя.
Като на сватба отидохме,
бъклица на вуйчо си не даде,
ами я напреде си сложи...
Тодор се много разсърди,
че стана, че яма закопа.
Два дни, три дни той я копа,
изкопа и си ямата запали.
Два дни, три дни той я пали,
че си Янка повика да види,
дали се е ямата упалила
да си курбан омете.
Янка се надолу наведе
и Тодор я в ямата тикна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010