* * *

Кое венчило е най-добро

Сантан на Марийка думаше:
- Десет пъти си си се женила,
женила и венчала,
кое венчило е най-мило,
най-мило, най хубаво?
Марийка на Сантан думаше:
- Сантане, либе Сантане,
страх ме е, либе, да ти кажа,
да не се люто разсърдиш.
Сантан се закле:
- Ако аз продумам,
устата ми да изсъхнат,
ако ти посегна,
ръката ми да изсъхне.
Тогава Марийка проговори,
без нищо да го излъже:
- Първият беше сиромах,
сиромах, селски говедар.
Селски говеда пасеше,
по кило брашно носеше
и го сладко ядяхме.
Вторият беше богаташ,
хамбари пълни с жито,
но хубаво от него не видях.
А ти си, либе, болярин.
Знаеш ли, Сантане, помниш ли,
като ни на сватба поканиха,
ти ме, либе, накара
ечемичена пита да меся,
ечемичена, още ръжена.
Когато на сватба отидохме,
ти ми думаше - чупи я,
с очи ми думаше - недей.
Сантан се люто разсърди,
главата й отряза,
тя се търкулна,
а езикът й проговори:
- Сантане, либе, Сантане,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.