* * *

Кое венчило е най-добро

Демир Стоянке думаше:
- Стоянке, любе Стоянке,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Кое венчило най-добро,
най-добро и най хубаво,
първото или второто,
или със мене третото?
Стоянка Демир думаше:
- Демире, любе Демире,
не смея да ти обадя,
че ще ми глава отрежеш.
Демир Стоянки думаше:
- Не бой се, любе, не бой се,
ази се, любе, заклевам,
ако ти глава отрежа,
ръцете ми да изсъхнат,
ръцете до раменете.
Кат чу Стоянка тез думи,
почна да казва разказва:
- Бог да го прости първия,
много сиромах той беше,
селски говеда пасеше,
по кило брашно купува,
постна чорбица готвихме
и пак я сладко ядяхме.
Та да се провали втория,
голям богаташ той беше,
пълни хамбари със жито,
пълни бъчви със вино,
ала се пусто не яде,
не яде, още не пие.
А ти си, любе, третия,
станало й девет години,
как сме се ние събрани,
на повратки у майка си
още не сме, любе, ходили.
Кат чу Демир тез думи,
забрави Демир клетвата,
че й главата отряза.
Минало месец, де два ми,
Демири ръце изсъхнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.