* * *

Кое венчило е най-добро

Сандул Сандаличке ле дума:
- Сандаличке ле, Марийке,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Като си на три венчила
с кого ти беше най-добре,
най-добре и най-весело?
Сандаличка му думаше:
- Сандуле, холан, Сандуле,
Сандуле, мой потретимо,
йолкум ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя,
с кого ми беше най-добре,
хатърен калсън-калмъсън.
Първия беше най-беден,
хай гиди, пръвна пръвнина,
хай гиди, пръвно венчило!
Кога му гости додеха
с ядене не ги гощава,
със вино не ги поеше,
ами със сладки хорати,
весело ги посрещаше,
сладко ги изпровождаше...
Пък съ втория, Сандуле,
нето зле, не твърде добре;
девет съм булки венчала
и девет деца кръстила.
Я пък със тебе, Сандуле,
имане, хадъм, безкрайно,
опустяло ти й имане,
като си дирлик нямаме!
Кога ни гости додеха,
ти тогас ще се разсърдиш,
на криво ще ме изгледаш,
гостите ще си изпъдиш.
Ай гиди, пръвна пръвнина,
ай гиди, пръвно венчило,
макар, че беше най-беден,
с него ми беше най-добре,
най-добре и най-весело!...
Сандул се люто разсърди,
извади ножче ханджерче,
че й главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010