* * *

Кое венчило е най-добро

Филип Петранке думаше:
- Петранке, трето венчило
нещичко ще те попитам,
Петранке, ще ми обадиш
да не нещо излъжеш,
(...)
че ти ме мене накара
ръжена пита да меся,
пиле Петровско да коля,
че ще на сватба да идем.
Всичко си, любе, нагласих,
питата, още пилето,
станахме и отидохме,
всичките, либе, сватбари,
всичките наред седнали.
От една страна жените,
срещу жените мъжете.
Тъй също и ний седнахме
на тази златна трапеза,
всички си хляба чупеха
и аз те, любе, попитах
пилето да си разчупя,
а пък ти, любе Филипе,
от уста викаш - чупи го,
смигаш с очи, остави го,
и аз се чудя и мая,
какво да правя незная -
всичките ядат и пият,
мен ми се сърце късаше.
Филипе, трето венчило,
пустило ти е богатството
като си живот нямаме.
Като се Филип ядосал
тогаз ножчето извадил,
че й главата отрязал
и си далеко забягнал.
Калесал Филип и събрал
до трийсе си млади момчета,
ни майка, нито бащица,
а че ги Филип завежда
на Ирин Пирин планина.
По пътя клетва сторили
где кого срещнат да колят,
парите да им обират,
с хайдутлук кярба да правят
и тъй станал Филип хайдутин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.