* * *

Кое венчило е най-добро

Димир Диманка думаше:
- Диманке, либе Диманке,
станало девет години,
как сме се двама вземали.
Не съм те баре попитал,
кат съм ти, маре, трети мъж,
с кого, маре, най-добре преживя -
първия или втория,
или със мене - третия.
Диманка дума на Димир:
- Да кажа, либе, да кажа,
да кажа, ала не смея.
Първият беше сиромах,
селски говеда пасеше,
по кило брашно носеше,
ала го сладко ядяхме.
Вторият беше по-богат,
по-богат и по-почетен,
девет години живяхме,
девет кумици венчахме.
Пък ти си, любе, най-богат,
най-богат, ала най-свидлив.
Знаеш ли, любе, помниш ли,
гато ме, любе, накара
ръжена пита да меся,
че ний на гости да идем,
със хора да се веселим.
И аз се много зарадвах,
ръжен пита замесих
и ний на гости отидохме.
Почнаха, любе, да слагат.
И аз се, любе, разшътах,
ръжена пита да счупя.
Пък ти ме гледаш в очите,
с уста ми викаш: "Чупи я!",
с очи ми смигаш: "Не чупи!"
Димир се много разсърди,
извади сабя френгия,
че й главата отряза.
Главата скача и говори:
- Пуст да ти остане имота,
кога ми изяде живота!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010