* * *

Кое венчило е най-добро

Демир на Стояна думаше:
- Стояно, любе Стоянке,
два пъти си се женила,
със мене, любе, третия.
Станало й девет години,
откак сме се двама събрали,
не съм те, любе, запитал
кое венчило е най-добро,
най-добро и най-хубаво,
дали първото и второто
или със мене третото?
Стоянка дума Демире:
- Не смея, любе, да кажа,
да не ми глава отрежеш.
Демир Стоянке пак дума:
- Я казвай, любе, не бой се,
ако ти глава отрежа,
аз ти се, любе, заклевам
ръцете да ми изсъхнат,
ръцете от раменете.
Почна Стоянка да казва:
- Бог да го прости първия,
той беше много сиромах,
по кило брашно купува,
постничка чорба правихме,
ала го сладко ядяхме.
Да се провали втория,
той беше голям богаташ,
бъчвите пълни със вино,
хамбари пълни със жито,
ала се пусто не яде,
не яде, още не пие.
Със тебе, любе, третия,
станало е девет години,
откак сме се двама събрали,
още не сме си ходили
на гости и на повратки.
Кат зачу Демир тез думи,
нали се много ядоса,
бърже си ножче извади,
че й главата отряза,
без да си спомни клетвата.
Мина се малко, не много,
около два-три месеца,
ръцете му изсъхнаха,
ръцете от раменете,
както му беше клетвата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.