|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кое венчило е най-добро
(...)
Три пъти съм се годила,
три пъти съм се женила.
Първия беше беден,
чардите пасеше,
по кило брашно носеше,
и пак го сладко ядяхме.
Втория беше болярин,
болярин, селски изредник.
Сега е реда на тебе,
на тебе, любе, да кажа,
и ти си, любе, богаташ,
хамбари пращят от жито,
в мазата вино и ракия.
Ала се, любе, не яде,
не яде, любе, не пие...
Първото любе най-мило,
най-мило любе, най-свидно,
първата хапка най-сладка,
първо венчило до гроб остава!...
Долни Дъбник, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ); без начало.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|