* * *

Кое венчило е най-добро

Хей, Мирчо Стоянка думаше:
- Стоянке, любе Стоянке,
сега стават девет години,
как се двама вземахме.
Ти ставаш на трима,
на три венчила.
И все по двор ходиш и плачеш,
и дребни сълзи ти рониш.
Двор ли не ти харесва,
или си пари нямаме,
да харчиш и да кандисаш?
Стоянка Мирчо думаше:
- Всичко си, Мирчо, имаме.
Страх ме е, либе, да кажа,
да ми главата не отрежеш,
като на пиле петровче,
като на агне гергьовче...
Мирчо Стоянка думаше:
- Кажи ми, Стоянке, кажи ми,
ако ти с уста продумам,
устата ми да онемее.
Ако те с очи погледна,
очите ми да ослепеят.
Ако те с ръка похвана,
ръцете ми да изсъхнат,
ръцете ми от раменете.
Хитро Стоянка излъга,
Стоянка Мирчо думаше:
- Мирчо ле, трето венчило,
ако ме питаш ще кажа.
Първият беше сиромах,
сиромах селски и гайдарин.
С ока брашно вземаше,
житена питка месихме,
пепелта вместо сол топяхме,
сладко го, либе, ядяхме.
Вторият беше богаташ,
а ти си, любе, третият.
На тебе реда да кажа,
а ти си, любе, болярин,
болярин, селски изедник.
Мирчо го гневно догневя
и на Стоянка думаше:
- Я иди, Стоянке, долу в мазата,
наточи вино за двама
и бистра, върла ракия,
колкото двама да изпием.
Стоянка си Мирчо послуша,
отишла вино да пуща
и бистра, върла ракия.
Мирчо си ножа натока
и след нея отиде.
Зверски се Мирчо нахвърли,
та й главата отряза,
като на пиле, петровче,
като на агне георгьовче.
Главата й скачаше,
езикът й говореше:
- Мирчо льо, либе Мирчо льо,
много ме хитро излъга,
деца сираци останаха!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010