* * *

Кое венчило е най-добро

Тодор Тодорка думаше:
- Тодоро, либе Тодорке,
Тодоро, мър, повторнино,
стана девет години,
откак се двама събрахме,
не съм те попитвал
кое венчило й по-добро -
първото или второто?
Тодорка дума Тодора:
- Тодоре, бре, повторнико,
като ме питаш, да кажа.
Когато бяхме пръвнина,
селски говедар той беше,
селски говеда пасеше
и килото брашно носеше.
На малка го питка направях
и си децата събирах,
и се сладко наядахме.
А сега, бре Тодоре,
всичко си доста имаме,
хамбари пълни със жито.
Когато най-сладко наготвям,
тогиз се люто разсърдваш,
моите деца изпъждаш,
с твоите сладко обядваш.
Аз като да си изляза,
на кучетата хляб да давам,
аз не го давам на кучета,
а го давам на децата.
Кат' зачу Тодор тез думи,
той се люто разсърди.
Изкопал яма широка,
широка и още дълбока,
три кола дърва донесе,
че палил ямата три дни,
три дни, още и три нощи,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
я ела, либе, да видиш
дали се яма опали?
Нали е жена, бе, проста,
тя се над яма надвеси
и той я в ямата блъсна.
Тодорка жива гореше,
Тодоркините дечица
те около ямата се въртяха,
викаха двете, пищяха:
- Мамо ма, мила майчице,
до сега с кучетата ядяхме,
под людски стрехи ний спяхме,
а сега кой ще ни, майко, погледне!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.