* * *

Кое венчило е най-добро

Тодор Тодорки думаше:
- Станало й девет години
откак сме се двама вземали,
не сме се, холан, питали
кое венчило й най-добро -
първото или второто
или със мене третото?
Тодорка дума Тодора:
- Страх ма е, любе Тодоре,
да не ми глава отрежеш
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
- Не бой се, любе, не бой се -
ако ти глава отрежа,
ръцете да ми изсъхнат,
ръцете от лактите.
Тодорка дума Тодора:
- Първия беше сиромах,
селската черда пасеше,
със кило брашно носеше,
ала го сладко ядяхме.
Втория беше богаташ,
банките пълни със пари,
хамбари пълни със жито,
ала се, любе, не яде,
не яде, любе, не пие.
А ти си, Тодоре, третия,
третия, най-проклетия.
Кога на сватба ни канят,
караш ме, любе, караш ме,
ръжена пита да меся,
есенно пиле да коля.
Кога на трапеза отидем
с уста ми казваш "Сложи го!",
с очи ми смигаш "Вземи го,
у дома да го занесем,
децата да го изядат!"...
Че се разсърди млад Тодор,
че й главата отряза
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.