* * *

Кое венчило е най-добро

Севдан Марийке думаше:
- Любе Марийке, Марийке,
нещо ще да те попитам,
ти мене право да кажеш,
кат' си три пъти женена,
кое й венчило най-добро?
Марийка дума Севдани:
- Севдане, севда голяма,
страх ме й, Севдане, да кажа,
да не ми глава отрежеш.
Севдан Марийке думаше:
- Не бой се, не бой, Марийке,
ако те с ръка похвана -
ръката да ми изсъхне,
ръката чак до рамото.
Марийка дума Севдани:
- Първият, либе, първият,
той беше, либе, сиромах,
сиромах, селски говедар,
селската чарда пасеше,
по ока брашно сбираше,
от бъзе чорба варяхме
и пак я сладко ядяхме.
Вторият, либе, вторият,
той беше, либе, болярин,
болярин, баш чорбаджия;
добър си живот немахме -
като на сватба тръгнехме,
ръжена питка месехме,
с уста ми вика "Вади я!",
с очи ми вика "Недей я!"...
А с тебе, либе Севдане,
девет години как стана,
как сме се двама вземали,
вземали, либе, венчали,
от нищо, нищо нямахме,
с чужди се дрехи венчахме,
добър си живот нямаме.
Севдан се люто разсърди,
извади остро ножченце,
че й главата отряза
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.