* * *

Юнак разговаря с кончето си

Еда кье що бевме снощи ле вечер на конак, бабо, на конак.
Еда що имаше три девойчина
убави, бабо, калеши.
По-старото убаво беше
не толку, бабо, не толку,
ама по-средното убаво беше,
убаво, бабо, грееше.
Еле най-малото, дзвезда Деница,
що греит, бабо, пред зори.
Оф, кье се чина млади арамия
и ке го крадам на полнокь,
ей, кье го носа димнана гора,
димнана гора зелена
и кье му бара широка сенка,
широка сенка од явор,
и кье му бара студена вода,
студена вода од извор,
и кье му кола калешо ягне -
да ядит, бабо, да ядит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010