* * *

Юнак разговаря с кончето си

- Пил съм вино, пил съм медовино,
ала ми е конче аджамия,
та не знае в кой друм да ме носи...
Занел ме е доле, по-надоле,
по-надоле, във росно ливаде,
в ливадето при студен кладенец.
На кладенец три руси девойки.
Аз поисках вода да ми дадат,
те ми мене вода не дадоха.
Аз посегнах самси да си гребна...
Отеде се копче от долама,
та закачи Дойка за косата;
аз я хванах за десната ръка,
та я фърлих зад мене на конче,
па на конче дума отговаря:
- Върви, кончо, двама да вървиме,
да идеме на снощния конак,
че там има до три моми хубави.
Момата бе хубава и не бе,
а втората - изгора, запала,
та изгори мен на клето сърце
и на конче черните дробове,
и над конче ясното небе,
и под конче черната земя!

В изданието на Бурин и Панайотова първата част на песента е съкратена, доколкото се отнася до друг мотив ("Момък граби девойка от студен кладенец"); тук я предаваме цялата, като поправяме някои корекции на Бурин в текста, които я правят по-логична (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.