|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак разговаря с кончето си
- Овено, вакъл овньо льо,
дошло е време, овньо льо,
оттуа да са вдигаме
нах високана планина.
Кога през село минеме,
височко вдигай главона,
сербез ми цънкай девьона,
от ниско удряй ногине.
Врит щат момине да дойдат,
та ще те питат, овньо льо:
"Женен ли ти е сайбия?"
Ти ще им кажеш, овньо льо:
"Нито е женен, ни главен,
от вас ми мисли да земе!"
Търън, Смолянско (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 188; =Българска народна
лирика. Антология. /Състав. Борис Христов. С., 1994, с. 50); трансформирана -
в останалите варианти юнакът говори с кончето си.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|