|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак разговаря с кончето си
Льохан ми ветер дуеше,
Хасаню шелан друлеше,
чобанлък овце пасеше.
Моен бе овен най-напреж
с каносанене ялоци,
с бурмосанине ругчкове.
- Йовено вакал карагьоз,
ага ми минеш приз селу,
там ще те питат момине:
"Женен ли ти е сайбия?"
Пък ти хми речи, йовену:
"Ни ми е женен, ни главен,
сега ми мисли, момне ле,
да ми се жени и глави."
Кестен, Девинско (БНТ 8, с. 260 - "Льохан ми ветер дуеше");
трансформирана - в останалите варианти юнакът говори с кончето си.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|