|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак разговаря с кончето си
Тръгнал юнак през тая гора зелена,
па нема с кого да си продума,
продума си с негово конче дорийче:
- Айда, коньо, мило мое дорийче,
айда д'идем, дето бехме по-рано,
дето бехме снощи вечер на вечера!
Тамо има, коньо, до три моми,
до три моми, коньо, до три сестри.
Първата йе, коньо, потон мела,
втората йе, коньо, ябле смела,
третата си, коньо, конче държи,
конче държи, коньо, ем говори:
"Женен ли е, коньо, сайбията?"
"Не йе женен, моме, сайбията,
не йе женен, моме, не йе главен,
на момите, моме, маанджия!"
Дорково, Велинградско (СбНУ 50, с. 285, № 26 - "Юнак разговаря
с коня си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|