* * *

Юнак разговаря с кончето си

Зора се е зазорила
от милнана Влашка земя; (2)
то не било ранна зора,
ами било добър юнак,
добър юнак с бърза коня.
Конян диша, зора дига.
И със коня дума дума:
- Коньо, коньо, хранен коньо,
хайде, коньо, щим да идем,
дено бехме вчера вечер,
вчера вечер на вечера.
Там си има три девойки -
първана ми кафе вари,
вторана ми диван седи,
третана ми кон развида,
и със коня дума дума:
"Коньо, коньо, хранен коньо,
женен ли е твой сайбия?"
"Ни е главен, ни е женен,
сега мисли да се глави,
да се глави, да се жени.
Гледай, момне, не зимай го -
на вино е баш бекрия,
на ракия - челебия!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.