* * *

Юнак разговаря с кончето си

Запяло е пиле славей,
като пее, па то и дума:
- Кой е годен, да се жени,
кой се либи, да се годи,
че се света довършува!
Кой ка мине, се заслуша,
турче мина еничерче,
запря конче, и то слуша.
Слуша два дни, слуша три дни,
та най-много три недели.
А конче му отговаря:
- Ей те, турче, друга вяро,
стига стоя, стига слуша -
мойте крака дръва ли са,
мойте очи звезди ли са,
мойто сърце камик ли е?!
Да са дръве - преби щат се;
да са звезди - зашле биха;
да е камик - пукнал би се!
И турче го тогава покара,
па на конче тихо отговаря:
- Връви, конче, двама да връвиме,
да идем пак на снощния конак,
че там има три моми хубави.
Първата е не твърде хубава,
втората е - продай-конче, вземи я;
третата е - сам заложи се, вземи я!
Думай, буле, дума добро за мен,
нека дойде таз момичка при мен.
- Думала съм, казувала, юначе,
ала не е таз момичка за теб -
че тя носи за сто гроша штивли,
носи за петстотин фустанче,
за триста, бре, сърмено коланче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.