* * *

Юнак разговаря с кончето си

Засилнал се силна звезда
от Солуна до Костура;
та не била силна звезда,
току било лудо-младо,
со койна се надигрува,
со пушка се надфърлюва,
со сабя се натърнува,
со лапко се надфърлюва.
И на койна му говори:
- Ой ви, койна, мои ранинци,
дека вечер ке конваме?
- Море, лудо, море, младо,
дека сношчи, тамо и вечер.
Тамо има дробно сено,
дробно сено за койните,
мали моми за пулейне,
за пулейне, за зевайне!
Тая, що е църноока,
тя ми е посестрима;
тая, що е сивоока -
тая ми е работница,
тая нека подработва,
да пречеква, да проводва,
нека крева, нека клава;
тая, що е русокоса,
тая ми е първа любна -
тая нека ми подседва,
тая ми е за невеста!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.