* * *

Юнак разговаря с кончето си

Турчин ходи из горица зелена,
тютюн кури със лулица червена,
коня води с позлатена юздица
и си конюм тихом отговаряши:
- Ой ти, коню, ой ти, мой другарино,
хай, да идем, коню, хай, да идем,
дето бяхме снощи вечер на конак,
там имаши дур три моми хубави - (2)
голямата бя хубава и ни бя;
я втората гидишкото момиче;
най-малката налей в чаша - изпий я.
Стърнити й кръв ще капнат червени,
очите й черни като чуреше,
веждити й тенки като гайтани,
устата й щото рече мед капи.
Хай да идем, коню, хай д'идем,
хай да идем, може ки я вземеме,
хай да идем, може ки я излъжими.
Отговаря чернооко момиче:
- Ой те тебе, черен, грозен турчине,
ни си мори твойто конче хубаво,
абу няма, холам, да ме вземете,
абу няма, холам, да ме излъжити.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.06.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.