* * *

Юнак замръкнал на Бакаджик без вода

Снощи си, мамо, замръкнах,
на висок баир Бакаджик,
с мойто конче хранено,
и мойта вярна дружина.
Легнахме, мамо, да спим,
конче ми, мамо, не легна,
конче ми, мамо, огладня,
огладня, още отпадна.
Чудих се, мамо, маех се,
де да си конче напоя.
Тунджа е мътна, кървава,
Ямбол е, мамо, далеко,
та си конче закарах,
на самодивско кладенче.
Конче ми пръхти, не пие,
че я се люто разсърдих.
Извадих, мамо, ножа си,
та си конче убодох
и при дружина отидох,
и полегнах, мамо, та заспах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010