* * *

Юнак замръкнал на Бакаджик без вода

Снощи си, мамо, замръкнах
на висок баир Бакаджик
с моето конче хранено,
с моята вярна дружина.
Чудех се, още маех се,
къде да си конче напоя.
В Ямбол да ида - далече,
а Тунджа е мътна, кървава.
Че се, мамо, отправих
надолу от Бакаджика.
Намерих самодивско кладенче,
там заварих мома хубава
с бели менци за вода.
Аз я, мамо, попитах:
"Има ли вода студена
кончето да си напоя?"
А пък тя ми продума
с усмивка мила на уста:
"Вода има, юнако,
за кончето и за тебе!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010