* * *

Юнак замръкнал на Бакаджик без вода

Снощи си, майко, замръкнах
на висок баир Бакаджик,
със мойто конче хранено
със мойта вярна дружина.
Дружина майко, отмаля,
конче ми, майко, ожадня
ожадня жално зацвили
няма къде да го напоя.
В Цариград да го закарам,
Цариград е, майко, далече;
на Дунава да го закарам
и Дунав е много далече;
на Тунджа да го закарам
Тунджа е мътна кървава;
на Арда да го закарам
Арда клони и пясък влече.
Ах, че го, майко, закарах
на самодивското кладенче.
Каня го, майко, да пие,
а то се плаши и пръхти,
не ще водата да пие.
Ах, че се, майко, разсърдих
на конче глава отрязах.
Ах, че се изясно провикнах:
"Вуйчо ле, вуйчо Страхиле,
де да си, вуйчо, да дойдеш
по-скъпо да ми заплатиш
за мойто конче хранено."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010