* * *

Юнак замръкнал на Бакаджик без вода

Снощи си, мамо, замръкнах
на висок баир Бакаджик
със мойто конче хранено,
хранено, невъзсядано.
Със дребен ориз зобено,
със руйно вино поено,
и с мойта вярна дружина.
Конче ми, мамо, ожадня,
ожадня, жадно зацвили.
Чудих са, мамо, маях са,
де да си конче напоя.
Тунджа е мътна и кървава,
Шумя и, мамо, далеко,
пълен е, мамо, със турци,
те ще ни нази уловят
и ще ни глави отрежат.
Ах, че се с конче аз простих,
че му главата отрязах.
Кога ма жално погледна,
сърце ми, мамо, разкъса.
Ах, че си, мамо, запалаках,
дружина, мамо, поведох.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010