|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак, конче аджамийче и мома
Телял рука, телял вика на Будина града,
не би два дни, не би три дни, текмил бе неделя:
- Продава се, продава се, конче ми дориче;
не е евтино, не е скъпо, шестотин алтъна!
На него се никой не наема,
наема се бошначка делия,
та си юзе конче ми дориче,
та отиде в село Сарбиново.
Яга върви - кардалъме крати,
яга кимка - керемиди сваля,
яга диха - кепенки затваря...
Сред селото шарена чешмица,
код чешмата бела мома седи,
та залива студена ми вода;
та отиде на нейните къщи,
та си вели, вели, отговори:
- Ой ле, мале, стара мале,
какво момче видех, мале, на коня дория!
Иска мене, мила мале, мене да уземе,
па я си съм, мила мале, краловата щерка!...
Велинград, кв. Чепино; зап. К. Иречек (ПСп., кн. VІІІ, 1884, с.
92, № 2); дориче - дорийче, доресто; кардалъме крати - калдаръми кърти; кимка
- мига с очи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2010
|