* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телял рука, телял вика низ Будина града:
- Продава се се конче ми дурийче.
Не е скъпо, ни евтино - шестотин алтъне.
Никой му се наем не найма;
нае му се бушначка делия,
та пазари конче ми дурийче.
Пазари го вера вересия;
шу си с конче той лов че залуви,
шу залуви - за конче ки дава.
Та го яхна, та го шетна низ Будина града;
сус ногите калдаръме троши,
сус очите кипенки разтваре,
та излезе на Будина града,
на край Будин на рамну му поле.
Де си виде срабинску девойче,
де налива таму студна вода.
- Ой девойче срабинску девойче,
я подай ми чаша студна вода,
да разквасим мойто клето сърце!
Конче яхам конче аджамия,
куга яам двамина го държа;
куга слизам труица го държа
Отговори срабинску девойче:
- Клетва имам от моята майка -
на солдатин вода да не давам.
Подлъга се Дунка малка мома,
га подаде, та подаде зелен бърдак вода.
Той не фана зелен бърдак вода,
ами фана Дунка малка мома.
Та я фана за десната рака
та я фърли пред нег на кончету;
га я стегна със девет каиши,
па си бутна конче ми дурийче;
па си излезе горе в планината
та си разви дур девет каиши.
Па отвърза срабинску девойче
и си слезна конче си развежда -
милува го, целива го мегю двете очи.
Отговаря, отговаря срабинску девойче:
- Ой делийо, бушначка делийо,
що цаливаш тава конску месу?
Я цаливай мойто белу лице!
Делия си вели, отговоря:
- Ой девойче, срабинску девойче,
конче ми е вера вересия.
Щу си с конче лов я че залова,
за конче си, за конче ще давам.
Конче ми е вера вересия.
Не е скапу, не евтину - шестотин алтъна!
Тя му вели, вели отговори:
- Ой делийо, бушначка делийо,
фустан ми е със триста ми джеба.
Я си бръкни във тясни джебове,
та извади шестотин алтъна,
та си плати конче ми дурийче
и недей ме от тебе разделвай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010