* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телялин ми вика
из Будима града:
- Бре, ой ми ва вази,
Будянски търговци,
конче се продава,
конче обзалага
във Будина града.
Че ми са излезли
Будянски търговци.
Всеки има пари
коня да си купи,
ама никой няма
юнак кон да ере.
Бре, от де се взело
юначе бошначе,
конче ще си ери,
ала няма пари.
За ръка се държи,
пазар се пазарява,
и се чуди и мае
като няма пари
алвак да си даде,
дилкила да има
конче да си купи.
Сам си се раздума
юначе бошначе -
щом си кон получи,
за кон ще го даде,
ала кон ще вземе.
Взело си е конче
на юнашка вересия.
Като се покачи
юначе бошначе,
като върви конче
през Будина града,
конче със крака си
калдаръми кърти,
конче със глава си
керемиди сваля,
като ехти конче,
кепенци затваря,
като сулук взема,
кепенци отваря.
Че ми са излезли
Будянски търговци
сред Будима града,
сред Узун чаршия
конче да си гледат,
хаир да си струват,
че са си думали
един на другиму:
- Че ний защо бяхме
Будянски търговци,
че ний нямахме ли,
пари кон да купим?
Други отговарят:
- Какво да направим
конче да му вземем?
Други отговарят:
- Хайде да изпратим
Деница девойка
на бунарска чешма
с две зелени стомни,
една да налива,
друга да излива.
Като мине момче
край баш бунар чешма,
дано се залъже
там да се загледа
в Деница девойка,
конче да му вземем.
Като върви момче
край бунарска чешма,
като виде момче
Деница девойка,
юначе бошначе
тихо й говори:
- Бре, ой ми те тебе,
Деница девойка,
я ми подай вода
с твойта дясна ръка.
Деница девойка
тихо отговаря:
- Бре, ой ми те тебе,
юначе бошначе,
мене ме е мама
зарекла, заклела -
дето е човек на кон
вода да му не давам.
Юначе бошначе
тихо й говори:
- Бре, ой ми те тебе,
Денице девойко,
и мене ме мама
зарекла, заклела
само зарад вода
от кон да не сляза,
дай ми, моме, вода,
аз не пил ще замина,
не ще да кандисам.
Деница девойка
наля зелен бърдук,
та на друм излезе,
па подаде вода
на юнак бошначе.
Юначе вода пие
и Деница гледа
лицето между веждите,
пусна зелен бърдук,
та Деница хвана
за дясна ръчица,
че я на кон преметна,
че ми я заведе
в бащино си двори,
че ми я изведе
на високи чардак.
Юначе бошначе,
че си по двор ходи, (2)
та си конче води,
дребни сълзи рони.
Никой не видело
юначе бошначе,
най го е видела
Деница девойка,
тя си го попита:
- Бре, ой ми те тебе,
юначе бошначе,
като по двор ходиш
и си коня водиш,
защо сълзи рониш?
Юначе бошначе
потихом говори:
- Като коня купих
аз си нямах пари
коня да си платя.
Сам си се раздумвах
коня да получа,
как да си кандисам
теб за кон да сменя?
Деница девойка
тихо му говори:
- Разведи си коня
по равни дворове
и си го въведи
в хладни яхъри,
че ела при мене
да бръкнеш в леви джобове,
аз имам бели грошове,
а в десни джобове -
жълти ми жълтици,
дали нямала съм
кон да ти изплатя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010