* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Продава се коня Капетана,
продава го була удовица.
Цана цанят за неделя дена,
да се шета по гора зелена,
да си лови тая дива лова,
що лов фане - все за кон да даде.
(...)
Па си ойде у гора зелена,
три дни се е по горица вило,
па не може лова да улови.
Па на коня потих' отговаря:
- Бог те убил, коня Капетана,
да ми беше коня Дебеляна,
еве стана три дни и три нощи -
до сег' сабля кърви да е пила,
до сег' сабля месо да е яла,
а със тебе лова не улових!...
Проговори коня Капетана:
- Фала тебе, Бане Бугарине,
айде д' идеме в Будина града,
под Будина две бели чешми,
под чешмите бугарка девойка,
що си носи коси наопъко -
ти чеш нея лова да уловиш!
Послуша го Бане Бугарине,
та отиде у Будина града,
под Будина на две бели чешми,
на чешмите бугарка девойка.
Проговори Бане Бугарине:
- Ей тизека, бугарко девойко,
че те питам, право да ми кажеш -
защо носиш коси наопъко?
Проговори бугарка девойка:
- Ей тизека, Бане Бугарине,
нели питаш, право да ти кажем -
посили се Илия Смилданин,
посили се по Будина града,
та си зима тежки женитбини -
на момите петстотин петаци,
на момчета шестотин дукати,
та не дава млади да се женят!
Проговори Бане Бугарине:
- Ей тизека, бугарко девойко,
дека седи Илия Смилданин?
Девойка потих' отговаря:
- Я се шетни низ Будина града -
двори са му лични, та обични,
дувари му от човешки кости,
опере му деца млечничета,
подпори му от юнашки нозе,
портите му две млади невести,
пред портите до две бели чешми.
Послуша я Бане Бугарине,
та си шетна по Будина града,
та си найде Илийови двори,
рамни двори, лични, та обични -
дувари му от човешки кости,
опере му деца млечничета,
подпори му от юнашки нозе,
портите му две млади невести,
пред портите до две бели чешми,
па улезна у негови двори.
Излезнало Илийово либе,
проговори Бане Бугарине:
- Ей тизека, Илийово либе,
да камо ти Илия Смилданин?
Проговори Илийово либе:
- Ей го горе, на високи чардак,
дека си е леки сън заспало!
Проговори Бане Бугарине:
- Ей тизека, Илийово либе,
я го дигни от свилно легало,
да излезне у свои дворове.
Послуша го Илийово либе,
изкачи се на високи чардак,
на Илия потих' отговаря:
- Стани, стани, Илия Смилданин,
да излезнеш у свои дворове.
Стана Смилдан, у двори излезна.
Проговори Бане Бугарине:
- Ей тизека, Илия Смилданин,
повърни ми тежки женитбини,
че отсечем твоя руса глава,
че залибим твое пръвно либе,
че заробим твоя стара майка,
стара майка за стара робиня,
мъжко дете диван да ми стои!
Послуша го Илия Смилданин,
па изнесе тежки женитбини,
изнесе ги среде равни двори,
па си простре тоя морав кожух,
та преброи тежки женитбини -
на момите петстотин петаци,
на момчета шестотин дукати.
Па ги възе Бане Бугарине,
та си шетна низ Будина града,
та разнесе тежки женитбини -
на момите петстотин петаци,
на момчета - шестотин дукати,
та фанале млади да се женят.
Па отиде под Будина града,
под Будина града на две бели чешми,
на чешмите бугарка девойка,
що си носи косите наопъко,
та си жали тежки женитбини.
Залиби я Бане Бугарине,
заведе я на свои дворове...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010