* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

А що беше Стоян добър юнак,
вино пие у ладна механа,
он си пие вино тригодишно,
коня зоби жълта леблебия.
Изговара млада механджийка:
- Айде, Стояне, есаб да чинеме,
тизе арчеш три години.
А Стоян й потиом говоре:
- Я наточи еден чабур вино,
да пиеме, есаб да чинеме!
А що беше млада механджийка,
напунила еден чабур вино,
ем си пият, ем си есаб чинат,
есаб, китаб - три тоари азно.
А Стоян нема си пара ни цървена.
Изговара млада механджийка:
- Немаш пари борчо да ми платиш,
айде, дай ми добра коня,
дай ми коня за два ми товара,
за еденьот кье да те почекам.
Рипна Стоян - коня кье теслими,
коньо виска от темна зандана:
- Не ме давай за два товари,
утре има тай нови пазар,
прояхай ме нагоре-надоле,
белкьи некой юнак кье се найде,
да ме купи за три товари.
А що беше Стоян добър юнак,
изкара го на нови пазар,
прояха го нагоре-надоле,
од нози му искри излеваха,
од уста му пламен излеваше.
Заминал е къде кралевите конаци,
на дивани стое кралевата кьерка.
Па си она потиом говоре:
- Коньот добър, юнакьт - по-добьр,
запри коня, незнайно делио,
защо си голку коня разлютило,
дели кьеш го скапо препродаваш,
дали кьеш го негден пешкьеш дадеш?
Изговара Стоян, добър юнак:
- Сакам скапо да го препродавам.
Изговара кралевата кьерка:
- Кажи, юнак, колку за конь сакаш?
Изговара това лудо-младо:
- Борчлия сум три тоари азно,
язека толку за конь сакам.
Тогай му рече кралевата кьерка:
- Слушай, юнак, що кье те поучам -
мене татко сега кье ме жене,
кье ме туре у златна кучия,
и сос мене три товари азно;
кье да търче силна кочия,
кой изпреваре, мене кье ме земе -
и ти търчи, белкьим кье превареш,
белкьим Господ кье да ти поможе.
Слушай още, юнак, що кье те поучам -
вай неделя коньот добро до го ранеш.
Тогай юнакот й веле и говоре:
- Немам пари вино да си пиям,
а камо ли коньот да го ранам.
Изговара кралевата кьерка:
- Кога кьидеш на силна кошия,
тизе од никого да не се боеш,
а да се боеш от църна арапина -
он яха кобила щерица,
гази бара, троши гора.
Па си бръкна кралевата кьерка
у тия свилни джебови,
та извади тия жълти дукати.
па му фърли од дивани надолу:
- На ти пари, добра коня да чуваш!
А що беше Стоян добьр юнак,
па си собра тия жълти дукати,
та си ойде у тая ладна механа,
изговара на млада механджийка:
- Точи вино, млада механджийко,
молам ти се, немой да го мереш,
кье ти дадам пари неброени.
А що беше млада механджийка
напуни му еден чабур вино -
дека пило, тука е заспало...
Дойде време, вси на кошия ойдоа,
коньот виска от темни зандани:
- Е, гьиди, стопане, пуста пияница,
си дружина на кошия ойдоа!...
Тогай рипна Стоян, добър юнак,
яхна коня, коня не оправа,
и коньот потиом му говоре:
- Дали си ме нещо наранило,
баре слезни, баре ме одвързи.
Тогай Стоян слегнал и го одвързал,
па са ошле на силна кошия,
та пущиле по рамни друмови;
дури пущиле - и коньот летнал,
приближиле къде силна кошия.
Изговара тая добра коня:
- Е ти, Стояне, е ти, мой стопане,
обърни се, дружина преброй си,
дал са тука, дали некой нема.
Обърна се Стоян, дружина преброи,
сите тука, арапът го нема.
Дури они сговор си чиниле,
стаса арап преко честа гора...
Па пущиле по рамни друмови.
Виде арап, Стоян кье преваре,
зема арап него да го лаже:
- Слегни юнак, коланите се отвързале!
Запре юнак тоа добра коня.
па си слезна от коня надоле.
Изговара тая добра коня:
- Скору яхни, низите ти капнале,
вързи очи да не ти изпръснат!...
Превъри си Стоян, добър юнак,
па си зема кралевата кьерка
и с нея - три товара азно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010