* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телял иче из Будима града,
иче два дни, иче, кардаш, три дни:
- Продава се конче Дориянче,
продава се из Солуна града!
За конче искат мало и не млого -
продават го за триста ялдъза,
триста ялдъза, петстотин маджара.
Излеле са солунски джамбази -
всеки има конче да заплати,
нема юнак конче да възседне!...
Отде иде тюренче-влаинче,
нищо дете, нищо копилаче,
наело се конче да възседне,
ала нема пара ни дуката,
конче да пазари, кръчма да му плати.
Отдалече иде и ръка подава,
пазарува и каул вързува -
щото с конче фане, за конче го дава;
пазари го на юначка вяра.
Възседна го тюренче бошняче,
па го пусна из Солунско поле
да му обяда люто-клето сърце.
Солунското поле тясно, та па късо;
той не можа конче да разерчи,
той го бутна през Чукур планина,
та премина във Сабинско поле,
Сабинско поле дълго, па широко.
Той ще тамо конче да разерчи,
и на конче сърце да опита...
Разигра се конче Дориянче,
пренесе го през Сабина града.
Като търчи из Сабина града,
със краката калдаръм копае,
като диха - кепенци затваря,
солук зима - керемиди падат,
като цвили - тежки жени мятат!
Видяли го триста капитана,
а тия си думат-отговарят:
- Какъв ли росполук да сторим,
да уловим тюрянче бошняче?
На тюрето нищо да не сторим -
да му земем конче Дориянче!
А да ушиеме кафтан сърмалиен,
да облечем нашта милна сестра,
да я изпратим на Баш-бунар чешма,
вода да налива, вода да разлива!...
Ще се върне тюрянче бошняче,
дано да се с нея загалвика;
ние да натоварим мукански атове,
да пуснеме мукански атове,
да уловим тюрянче бошняче!...
Ушили са кафтан сърмалиен,
пременили тяхна сестра,
изпратили я на Баш-бунар чешма,
тя излезе на юначки друми.
Като мина тюрянче бошняче,
като дихне конче Дориянче,
а тя на път падне, уплаши се,
па се върна дома да си отиде,
та па каже триста капитана:
- Триста капитана, мои мили братя,
пращате ме на Баш-бунар чешма,
аз отидох на юначки друми,
юнак мина и коня му дихна,
и аз паднах, уплаших се,
стори ми се юнак, че е турчин!...
Я ми дайте пари, арашлък да имам,
ако зор да видя, та да се откупам!
Извадиха триста капитана,
та й дават до триста маджара,
сами брат й с кривача ялдъза!
Тя ги тури във девет джобове,
и натури на бялото гърло,
па отиде на Баш-бунар чешма -
вода си налива и вода разлива,
лице мие, с тестемел го трие.
Повърна се тюрянче бошняче,
като видя капитанска сестра,
затресе го треска тригодишна...
Той повика от кон Дориянче:
- Ай те тебе, капитанска сестро,
я ми подай зелен бърдак вода,
уста да разквася, сърце да загася,
че ме втресе треска тригодишна!...
Отговори капитанска сестра:
- Ей те тебе, тюрянче бошняче,
да си жаден, ти от кон би слязъл,
вода да си пиеш, мене да прегърнеш!
Отговори тюрянче бошняче:
- Ай те тебе, капитанска сестро,
я ми вода подай, във себап ще влезеш!
Тебе гледам, та ме треска тресе,
ала ме е майка ми заклела -
от кон да не слявам, вода да не пия;
та па че бих азе майка слушал,
ала ми е коня аджамия -
ако да отседна, няма да възседна!
Пуста жена, каже, дългокоса, плиткоума,
подаде му зелен бърдак вода;
той не гледа бърдак да приеме,
ами гледа мома да прихване.
Улови я за дясна ръчица,
па я хвърли на кон на телкия -
с една ръка мома придържава,
с друга ръка пояс разпасува,
а с уста дизгиня държеше...
Привърза я на кон за телкия,
та па каже: - Конче Дориянче,
бягай, конче, двамка да бягаме,
че си твърде добра лова улови!...
Видели го триста капитана,
пуснали са мукански атове;
доде идат до Баш-бунар чешма,
той пада във Сабинско поле;
доде тия във Сабинско поле -
той премина през Чукур планина;
доде тия на Чукур планина -
той отиде във равни дворове,
изкачи я на високи чардаци,
па се върна, конче си развежда,
ем го води, ем си сълзи рони!
Попита го капитанска сестра:
- Ей те тебе, тюрянче бошняче,
защо коня водиш, ем си сълзи рониш -
дали не си добра лова уловил?
Отговори тюрянче бошняче:
- Ей те тебе, капитанска сестро,
твърде съм си добра лова уловил,
ала я съм конче пазарувал,
конче пазарувал и каул увързал -
щото с конче хвана, за кон ще го давам!...
Тебе гледам, за тебе примирам,
конче гледам, за конче залагам,
за тва водя, още сълзи роня!
Отговори капитанска сестра:
- Ой те тебе, тюрянче бошняче,
я излези горе на чардака,
та ми бръкни във девет джебове,
та извади по триста маджара,
та има конче да платиш,
и девойче да очуваш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010