* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Мамо, продава се конче дуруянче,
конче дуруянче, конче ишкинлийче,
конче ишкинлийче, конче за хиляда.
Продават го, мамо, Янкините братя,
Янкините братя, девет капитана.
Всеки пари има конче да си купи,
ала ербап няма кой да го възседне,
кой да го възседне, дизгин да му дръпне,
дизгин да му дръпне, ишкин да му види.
Отдолу иде Еньо базиргеньо,
той си пари няма конче да си купи,
ама се наема той да го възседне,
той да го възседне, дизгин да му дръпне,
дизгин да му дръпне, ишкин да му види.
Отговаря, мамо, Еньо базиргеньо:
- Я ми дайте конче за три дни на вяра,
за три дни на вяра, за триста маджара.
Що пари спечеля, пушка ще си купя;
що лов си уловя - за конче ще го дам!
Че му дали конче за три дни на вяра,
за три дни на вяра, за триста маджара.
Че възседна Еньо конче дуруянче,
дуруянче, конче ишкинлийче -
на конче подсмръкна, конче си подфръкна.
Че помина Еньо през тителеянската,
тителеянската тъмна чаршия.
Дето конче мине - калдаръми троши,
калдаръми троши, пясъка си хвърка,
пясъка си хвърка, джамовете чупи.
Ах, тителеянските хаджии, чорбаджии -
те се чудом чудят, и се маюм маят
какво да направят, юначе да възпрат,
юначе да възпрат, конче да му земнат.
Ах, че са извели мома ми краличка,
мома ми краличка, Маркова сестричка -
на шия й турят алтънен ми гердан,
алтънен ми гердан от триста алтъня;
на глава й турят алтънен ми венец,
алтънен ми венец от шейсет алтъна;
на ръка й дават алтънено тасче...
Ах, че я проводят, ах, че я заводят
на път, на кръстопът, на новата чешма,
отдето ще мине Еньо базиргеньо -
конче да си възпре, от конче да слезе,
от конче да слезе, конче да напои,
конче да напои, либе да залиби.
Еньо базиргеньо край чешмата мина,
край чешмата мина, кончето повъзпря,
ама не си слезе от враното конче,
я най си поиска водица студена,
водица студена с алтънено тасче.
Отговаряше мома ми краличка,
мома ми краличка, Маркова сестричка:
- Ой ми те тебе, Еньо базиргеньо,
защо не си слезеш от враното конче,
конче да разведеш, конче да напоиш,
конче да напоиш, либе да залюбиш?
Отговаряше Еньо базиргеньо:
- Ой ми те тебе, мома ми краличке,
мома ми краличке, Маркова сестричке,
ти като ме караш от конче да сляга,
ама не ме питаш, ах, че мене ме е
три години тресло, главичка боляло,
затуй не си слазям от враното конче,
затуй не си слазям, нето да се кача...
Мома ми краличка водица подаде,
водица подаде с алтънено тасче.
Ах, че не си пое Еньо базиргеньо,
а че не си пое студена водица,
я най си улови мома ми краличка,
мома ми краличка, Маркова сестричка,
за ръка улови, на конче угоди,
на конче подсмръкна, конче си подхвръкна...
Ах, тителеянските хаджии, чорбаджии,
на прявъл тичаха порти да затворят,
порти да затворят, юначе да възпрат,
юначе да възпрат, конче да му земнат.
Че си изпревари Еньо базиргеньо,
че си изпревари, портите премина!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010