* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телял вика из Будина града,
вика два дни, вика тъкмо три дни -
продава се коня дуралия,
продава се за триста ялдъзки,
аладжия има, а бинеджия нема.
Ка си зачу Туринчо бошняче,
та отиде, на пазар се фана,
на пазар се хвана конче да пазари,
ала нема пари ни дукато,
пазари го на юнашка вересия,
пазари го ден до пладнина -
що със кон улови, за кон да го даде.
Па се качи коню дуралию,
веднъж бутна, две планини мина,
га повтори - в Сибин се намери.
В Сибин има седеммина братя,
седеммина братя, седем капитана,
че седеха на ладна механа
и си дума думат един на другиго:
- Как да фанем Туринчо бошняче,
да му вземем коня дуралия.
Па се сговориха седеммина братя,
седеммина братя, седем капитана:
- Айде у дома да идем, та да премениме,
та да премениме наша сестра Мана,
да я премениме във девет фустана,
да я пратим на баш-бунар чешма,
да налива зелен бърдак с вода,
да налива и да го излива,
ние да си стегнем мукански атове,
той ще дойде на баш-бунар чешма
да поиска вода да си пие.
Отговаря тяхна сестра Мана:
- Ей ви вазе, седеммина братя,
седеммина братя, седем капитани,
като ме пращате на баш-бунар чешма,
ако ме хване Туринчо бошняче,
той е на парите много лакомен;
дайте ми девет фустана
и във фустани девет джебове,
и във джебове по триста ялдъзи...
Сдумаха се седеммина братя,
седеммина братя, седем капитани,
премениха своя сестра Мана,
премениха със девет фустана
и на фустани девет джебове,
и във джебове по триста ялдъзи,
па я пратили на баш-бунар чешма,
със зелен бърдак вода да налива,
вода да налива и да я разлива...
Ей че дойде Туринчо бошняче,
като видя мома на чешмата,
поиска й водица да пийне,
а Мана му тихом отговаря:
- Мене ме е мама проклинала
от кон вода да не давам -
от конче да слезеш, водица да пийнеш
и да любиш капитанска сестра.
А Туринчо й тихом отговаря:
- Ей те тебе, капитанска сестро,
азе съм си една аджамия,
конче под мен втора аджамия -
ако слеза, не мога се качи!...
Пожали го капитанска сестра,
подаде му зелен бърдак с вода;
той я хвана за дясната ръка
и я качи коню на сария.
Доде стигнат нейни седеммина братя,
седеммина братя, седем капитана
със седем мукански ата,
той премина до три ми планини.
Върнаха се нейни седеммина братя,
седеммина братя, седем капитана.
Отиде си Туринчо бошняче
на бащини равни двори,
изкачи я на висок чардак,
па си слезе конче да си води,
конче да си води, кашан да му даде.
Ем си конче води, ем си дребни сълзи рони,
че му свидно конче назад да повърне,
и мило му мома да си даде...
Съгледа го капитанска сестра,
па го викна горе на чардаци
и го пита, и му тихом отговаря:
- Ей те тебе, Туринчо бошняче,
дали ти не е коня на сърце,
или ти не е ловът прилика,
та си конче водиш и дребни сълзи рониш?
Отговаря Туринчо бошняче:
- Ей те тебе, капитанска сестро,
твърде ми е коня на сърце
и ловът ми е на прилика -
пазарил съм коня на юнашка вересия,
щото със кон уловя, за кон да го дам...
Свидно ми е коня назад да повърна,
мило ми е тебе за кон да дам!
Отговаря капитанска сестра:
- Ей те тебе, Туринчо бошняче,
я си вържи коня във нови яхъри,
па се качи при капитанска сестра,
та си бръкни във девет джебове,
та извади из девет джебове,
из девет джебове по триста ялдъзи,
че си има конче да си платиш,
конче да си платиш и теб да остане!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010