* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Конче се продава за хилядо гроша,
няма никой пари конче да си купи,
конче да си купи, конче да възседне.
Отде се задало едно ми юначе,
едно ми юначе, клетото бошначе,
само то си може конче да възседне,
ала пари няма коня да си купи.
Пазар пазарили, кавул кавулили -
какъв лов улови, за кон ще го даде.
Коня ми възседна, конче му залови,
конче ми залови Чокур ми планини,
удари конче през тяхното село,
момче от кон вика: - Излез, излез, мамо,
излез, излез, мамо, излез ми отвори,
излез ми отвори, конче си намерих!
Дур момче извика, кончето прескочи,
кончето прескочи и тяхното село,
че пак ми удари Чокур ми планини,
Чокур ми планини, на Будим ми града.
Будимските порти триста караула,
конче си подбоде, караул прескочи.
Конче се яреше из Будим ми града
и със главата си пенджери трошеше,
а със краката си калдарми чупеше.
Тезика граждани, тий се чудят-маят,
какво да направят, момче да си снемат,
момче да си снемат, конче да му вземат.
Тий са изпратили болярската щерка
за студена вода на новата чушма -
дано да го смая, от конче да слезе.
Болярската щерка, тя се е облякла
със дванайсе саи и със осем ути,
майка й по нея вика, ем й носи,
вика, ем й носи един фес алтъни:
- Чакай, дъще, чакай, на ти тез алтъни,
ако те озори - парите да дадеш,
парите да дадеш, та да се отървеш!...
На чешма отиде, бакраче налива,
бакраче налива и пак го излива,
дано да я свари - момчето да дойде...
Момчето пристигна, конче си яреше,
конче си яреше, на Момянка вика:
- Како льо Момянке, подай ми водица,
подай ми водица със твойта десница!
Момянка му дума: - Слез самси да пиеш,
слез самси да пиеш, страх ме е от коня!
А момче й дума: - Не мога да сляза!...
Кат' вода му даде, за ръка я хвана,
за ръка я хвана, на кон я подметна,
коня си подбоде към Будимски порти.
На Будимски порти триста караула,
коня си подбоде - караул прескочи,
триста пушки пукат, куршум го не стига.
Конче ми улови Чокур ми планина,
че удари конче във тяхното село,
момче от кон вика: - Излез, излез, мамо,
излез, излез, мамо, излез ми отвори,
конче си намерих, какъв лов улових!
Дор тя да излезе, конче си подбоде,
портите прескочи, у тях си отиде.
От кончето слазя и Момянка снема,
конче си разхожда, дребно сълзи брони.
Отде го съгледа хубава Момянка
и тя си говори: - Ой тебе, юначе,
защо конче водиш, дребно сълзи брониш?
- Ние сме, Момянке, пазар пазарили,
пазар пазарили, кавул кавулили -
какъв лов уловя, ще го дам за коня!...
Момянка му дума: - Имам пари много,
имам пари много, конче да си платим,
конче да си платим и за нас да останат!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010