* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телал вика от Будима града,
из Будима, из узун чаршиа:
- Продава са конче Шарколиа,
продава са за петстотин гроша,
продава са, сатаджии има,
продава са, халаджии няма.
Секи има пари да си купи,
ала няма юнак над юнакът,
няма юнак на кон да се качи.
Отде зачу дойранско бошняче,
както върве за ръка се хвана,
хвана се и в пазар се удари.
Пари няма кърчума да даде,
кърчумата на вяра изпиха,
пазар беше за първата лова,
с кон що хванат, със него ще платят.
Па го зима дойранско бошняче,
па се каче коня на съпъта,
разигра го през Будима града.
Как заигра, Сибинкини братя,
премениха и накичиха я,
накичиха я три върви жълтици,
трите върви на бялото гърло.
Дадоха й петстотин грошове,
грошовете във куюн джобове.
Дадуя й две шарени стомни,
пратиа я на Башбунар чешма
да налива и па да излива,
дури стигне дойранско бошначе:
- Леле варе, Сибинко девойко,
я подай ми шарената стовна,
да си пийна студената водица,
да си малко гърлото разлада!
- Леле варе, дойранско бошняче,
слени долу вода да си пинеш,
ем да пинеш, ем да се полюбим!
- Леле варе, Сибинку девойку,
три години мен треска ме тресе,
ако слеза, не моя са качи!
Подаде му, Сибинка девойка,
подаде му, бре, шарена стовна.
Той не хвана шарена стовна,
ами хвана Сибинка за ръка,
та я метна коня на съпъта.
Разигра го из Будима града,
конче върви, калдаръми копа,
конче цвили, касаба трепери.
Пригнаха пред нови ханове.
Бошняче си на дюкянджии дума:
- Бре, ханджиа, бре, дюкянджиа,
отварай ни новите одаи!
Ханджия му одаи отвори.
И се качи дойранско бошначе,
изкачи си Сибинка девойка,
изкачи я горе на чардаци.
Като влезе във нови одаи,
той порони сълзи до земята!
Сибинка му тихо отговаря:
- Леле варе, дойранско бошначе,
що порони сълзи до земята?
Дали си ми пишман ти станало,
пишман станал що мене доведе?
Я момче й тивой отговаря:
- Леле варе, Сибинко девойко,
не съм пишман, че тебе съм довел,
а пазарът за първата лова -
що с кон хвана, със него ще плата,
теб съм хванал, със тебе ще плата,
със теб ще плата, тебе ще ми вземат!...
Девойка му тивой отговаря:
- Леле, дойранско бошначе,
що те е срам към мен да погледнеш,
да погледнеш, към мен да посегнеш,
да посегнеш към моята снага.
Я ми бръкни във куюн джобове,
там си имам петстотин грошове,
та ти земи конче да си платиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010