* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Излязла е Була удовица,
излязла е у Будима града,
излязла е на нови пазара,
та извела коня Туралию -
да продава коня Туралию.
Излезли су будимски джамбазе
да си купе коня Туралию.
Има паре кой коня да плати,
ама нема юнак да га яя.
Па излезе едно лудо-младо,
оно може коня да си яя,
ама нема паре да га плати.
Продумала Була удовица:
- Чуеш мене, едно лудо-младо,
че те пущим коня вересию,
че те пущим за неделю време.
Пазарлък су они напраили -
що си лова за неделю ване,
се, бре, лова Були да донесе.
А що беше едно лудо-младо,
то се качи коню на рамена,
па си тръгну по бели друмове,
премину си Тимок и Мораву,
преплува си беле си Дунаве.
Ка пристиже у росно ливагье,
у ливагье при шарене чешме,
при чешмице, до Легена града,
на пейван коня е връзило.
Съгледише га Легенски кметове
и они су, бре, съвет държали,
кьико можу коня да му узну.
Накитили три лепе девойке,
що су лепе и най су убаве,
пременили и лепо накитили:
облекли им сърмени кожуси,
на кожуси по девет джебове,
у джебове по сто дукатина
и връзали по три връв жълтице.
Пратили ги на шарене чешме,
ега можу юнак да залъжу
да му узну коня Туралию.
Пристигоше на шарене чешме,
а що беше едно лудо-младо,
веднъга се на коня укачи
и на девойки юнак проговара:
- Я узнете зелену стовницу,
налейте ми студену водицу
да проладим гърло юнаково!
Продумаше три лепе девойке:
- Слезни от кон воду да ти дадем.
А юнак им потийом говори:
- Мене ме е майка заклиняла
от кон воду доле да не пием.
Пай юнак на девойке дума:
- Я додайте на юнака воду,
ако не ли - младе че гинете!
Сплашише се три лепе девойке,
и що беше най-убава мома,
она нале студену водицу,
на юнака воду си додаде.
С леву руку юнак воду си довати,
а па с десну мому си пригърну,
па ю качи коню на теркию,
превърза ю с ибришим тканицу.
Веднъг коня нанадзат повърну,
па увати широкага друма,
преплува си беле и Дунаве,
прогази си Тимок и Мораву.
Поче юнак сълзе да си рони.
Запита га убава девойкя:
- Защо плачеш и си сълзе рониш?
Тъгай юнак на девойкю дума:
- А що яям коня изпот себе,
купил съм си коня вересию.
Така съм си пазарлък правило -
що си лова за неделю ванем,
ей, бре, лова Були да отнесем!
Сега съм те тебе уловило,
че те носим Були удовицу.
Продумала убава девойкя:
- Чуеш мене, едно лудо-младо,
я си имам три върви жълтице,
с едну връф че коня да платимо,
с втору връф че сватбу да праимо,
трита връф че сермия да буде.
И си имам сърмена кожува,
у кожува - до девет джебове,
у джебове - по сто дукатина -
сичко тава нам че да остане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010