* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телялин си вика из Будина града -
продава се малко конче Зеленика;
обручал се за триста алтъна,
триста алтъна, се маджар жълтици.
Пари има всеки да го купи,
ала не може всеки да го язди.
Наело ми се момче троенче,
момче троенче, момче ми бошначе,
ала нема един прах у него.
Че си конче купи, конче Зеленика,
че го обседла и го обседна,
че възседна конче Зеленика,
че си мина през три кадалъка,
че нагази през Чукур планина,
че отиде на Сибинско поле.
Конче разиграва насам и нататак,
чи не може глава да му земе.
Согледа го сибинското крале,
чи са чудом чуди
дали е много хитро,
или е много глупаво.
И се чудом чуди как да го вкара,
как да го вкара, конче да му земе.
Че намисли да гръмнат,
да гръмнат зурни и тъпане,
да излезе малко и големо;
дано изберат мома хубава,
мома хубава, на него прилика.
Че избрали мома най-хубава,
мома хубава, кралева сестрица.
Пременили са я со злато и сребро,
пременили са я, че й домиле
на милата й майка,
че извади един фес жълтици;
че домиле я нейни мили братец,
че извади други фес жълтици,
че я пуснали на сибинска чешма -
водица лие, водица разлива
и си мие нейно бело лице.
Согледа я момче ми троянче,
че отиде на сибинска чешма,
че поиска водица да пийне.
Тя го викаше от конче да слезне,
от конче да слезне, водица да пийне.
- Да ми дадеш водица да пийна,
а не можа от конче да слезна,
нит' от конче да слезна, нито да се кача,
че ме е хванала черната чума!
Девойка й се домиляло,
че било два пъти по-хубаво,
три пъти по-гиздаво,
че му е дала водица да пийне.
Той не гледа водата,
но я хвана за десната ръка,
та я метна кончу на съпата.
Преминаха Сибинското поле.
Доде минат Сибинското поле,
обзаложиха катани от две, от три места;
додье идат Сибинското поле,
той премина Чукур планина;
додье катани идат Чукур планина,
той премина през три кадалъка;
додье катани идат през три кадалъка,
той си ойде у своите равни двори;
додье мама порти да отвори,
той се прехвърли през високи двори.
- Излез, мамо, посрещни ме,
та да видиш, каква лова съм уловил!
Чи нощували и станали.
Ала момче ми троенче
много се укахарило.
Чи го попита сибинка девойка:
- Що си кахарлиа, момче троенче?
Дали се пишмани, защо си ме зело?
Че отговара момче ми троенче:
- Аз не се пишманя, че съм си зело,
че съм си зело на мене прилика,
ала немам един прах у мене!
Тя извадила един фес жълтици,
че си платили конче Зелениче
и се водят и до денеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010