* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телалин си вика из Будима града,
из Будима града, из Узун чаршия:
- Продава се, мамо, залага се, мамо,
залага се, мамо, конче шестокрило,
конче шестокрило, конче златогриво!...
Всеки пари има конче да си купи,
ала юнак няма конче да възседне.
Обади се, мамо, момченце бошначе,
момченце бошначе, момченце юначе -
то си се наемва конче да възседне,
ала пари нема конче да си купи...
Пазар пазарили, кавул кавулили,
за три дни на вяра, за триста маджара,
за триста маджара, все по трийсет гроша...
А че си възседна конче шестокрило,
конче шестокрило, конче златогриво,
аче си премина през Учкур планина,
през Учкур планина у Сидимско поле,
а че си прелетя у Сидима града.
Кат' през град минува, калдаръми кърти,
камъни хвърчаха, кепенци биеха...
Всичките търговци пред дюкян седяха,
пред дюкян седяха, дума си думаха,
дума си думаха до петмина братя,
до петмина братя, все тежки търговци,
пък шестата беше Сидимка девойка -
да си я обнижат все с жълти жълтици
и да я проводят горе на чешмата,
горе на чешмата и на шадравана,
вода да налива, вода да пролива,
вода да пролива, крака да си мие,
дано се възпре момченце бошначе!...
Като я съгледа момченце бошначе,
че вода налива, че вода пролива,
че вода пролива, бели крака мие,
а че й продума момченце бошначе:
- А ой ми те тебе, Сидимке девойке,
я ми подай, моме, студена водица,
студена водица с дясна ръчица!
Нему отговаря Сидимка девойка:
- А ой ми те тебе, момченце бошначе,
момченце бошначе, момченце юначе,
я си възпри малко конче шестокрило,
конче шестокрило, конче златогриво,
и слезни от конче да пиеш водица,
да пиеш водица от мойта ръчица!
Ако пари нямаш конче да си купиш,
гердан ще разнижа, конче да ти купя,
конче да ти купя за триста маджара,
за триста маджара, все по трийсет гроша!
Че й отговаря момченце бошначе:
- Не мога, девойко, конче да отседна,
конче да отседна, конче да възседна,
ази ме й отресло огничава треска...
Нали й хареса момченце бошначе,
момченце бошначе, момченце юначе,
а че му подаде студена водица,
студена водица със дясна ръчица.
Не си узе момче студена водица,
най хвана девойка за дясна ръчица,
а че я прехвърли коню на съпата,
че си я занесе у равни дворове,
у равни дворове на вишни чардаци -
на майка отмяна, на себе премяна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010