* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Стоян си конче изведе
на пазар да го продава,
скъпа му цена поиска -
дор триста фандък алтъна;
никой не се наема
кончето да си пазари.
Току се нае Иванчо,
Иванчо, клето сираче -
чужди го майки изхранили,
комшии го изгледали.
Той си кончето пазари
за триста фандък алтъна,
ала си няма парици
кръчмата да си разплати,
та си каули туряше
със граждански чорбаджии -
каквото най-напред спечели,
него ще да им даде,
кръчмата да си разплати.
Иванчо се на кон покачи
и си кончето разигра.
Сред село хоро имаше,
през сред го хоро прекара
и си по моми захвърля
с бели и червени ябълки.
Всички търчаха и гледаха,
и се чудом чудеха:
- Бре, каква е тази гидия,
бре каква е, от къде ли е,
блазе й на тази майка,
де отгледала тозика сина,
дваж й блазя, коя го люби,
триж блазя, коя го вземе.
Два брата, два капитана
те на чардак седяха,
печено агне ядяха
и руйно вино пиеха,
и си туй момче гледаха,
и си се чудом чудеха
как да го мама измамят,
та да му кончето вземат.
Имали сестра Еленка,
бързо са слуги пратили,
та си Еленка повикали.
Еленка при братя отиде,
братя на Еленка думаха:
- Еленке, сестро Еленке,
видя ли, сестро, туй момче,
де из хоро конче разигра
и си по моми захвърля
с бели и червени ябълки?
Можеш ли го, сестро, излъга,
излъга да го измамиш,
кончето да му вземеме?!...
Ний ще ти пари дадеме
до триста фандък алтъна.
- Ставайте ми пари броете!
Те й парите дадоха
до триста фандък алтъна.
Еленка, мома хубава,
сложила пари във пазва,
грабнала менци на рамо,
за студена вода отиде
на тая чешма край село.
Отде я Иванчо съгледа,
та си кончето разигра,
право при Еленка отиде
и на Еленка продума:
- Еленке, моме хубава,
хубава, лична прилична,
дай ми, Еленке, водица
с таз твоя златна каничка -
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя!
Еленка кана напълни
и га на Иванчо подаде.
Иванчо умен-разумен,
той не улови каната,
най си Еленка улови
за ръчица за десница
и я на конче преметна,
и си кончето посбута.
Нали му й конче бегато,
бегато и хвърковато,
бързо го у тях отведе.
Два брата, два капитана,
като видяха таз мама,
бързо от чардаци слезнаха,
в техни яхъри влезнаха,
пуснаха коне мокани,
до Думай баир търчаха,
подир с борюл гледаха,
не можа да го настигнат,
настигнат и да го видят.
Иванчо, младо юначе,
по двор ходи, кон разхожда
и дребни сълзи рони.
Отде го Еленка съгледа,
тя при Иванчо отиде,
и на Иванчо продума:
- Иванчо, либе Иванчо,
защо по двор ходиш
и дребни сълзи рониш -
да не би да не съм ти по сърце?!
Иванчо дума Еленки:
- Еленке, любе Еленке,
ти си ми, любе, по сърце,
но ако не знаеш, да знаеш -
аз съм си клето сираче,
без майка, още без татко,
чужди ме майки изхранили,
комшии ме изгледали...
Кога си кончето пазарих,
ази си нямах парици
кръчмата да си разплатя;
такъв си контрат сторих
на гражданските чорбаджии -
каквото най-напред спечеля,
него ще да им дам,
кончето да си разплатя,
а сега, любе Еленке,
тебе ще трябва да им дам -
кончето да си разплатя,
кончето, още кръчмата.
Еленка Иванчо продума:
- Мълчи, Иванчо, не плачи,
ази пари имам толкова
кончето да си платиме,
и още да ни останат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010