* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Телял личе из Солуна града,
че се продава конче пехливанче,
цена му е три кутла алтъна.
Никой не се наемне наима
да прекупи конче пехливанче;
наело се е медоринче момче
да прекупи конче пехливанче.
Брои, брои - пари не достигат,
на теляле вели и говори:
- Ей, теляле, ей, верни другаре,
давате ли коньо вересия,
вересия, утре до пладнина?
Теляле му велат и говорат:
- Абре, момче, момче медоринче,
даваме ти коньо вересия,
вересия, утре до пладнина.
И тури нога на лева зенгия,
дур да метне десната си нога,
изодило е това равно поле.
Яна беше на вишни диване.
- Стани, Яно, стани, премени се,
с кое ти руйо най-приляга,
с великденско, Яно, с гергьовденско,
напълни джобове грошове
и си вземи, Яно, двете стомни,
та си иди на чешми за вода.
Там ке дойде момче медоринче
с неговата бърза коня.
И станала е Яна, пременила се
с великденско руйо, с гюргювденско,
и напълни джобове грошове,
та си взема двете стомни,
та си ойде на чешма за вода.
И дошло е момче медоринче,
та на Яна вели и говори:
- Леле, Яно, леле, бела Яно,
я подай ми зеленийо бърдак
да се напия со студена вода!
Не се хвана за зеления бърдак,
а се хвана за десната ръка,
та я метна зад него на коня.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010