* * *

Юнак, конче аджамийче и мома

Ах, че се запродава конче зеленаче,
конче зеленаче, конче пелевано,
ала му скъпа цената - хиляда,
хиляда и петстотин хиляди.
Никой се не наема конче да си купи,
най се наело момче дигодинче,
момче дигодинче, от Дигодин града.
Всички пари няма, половината има,
за половина пазарлък се улавя -
като конче вземе, на лов да отиде;
какъвто лов хване - него ще хариже.
Като конче вземало, минало девет казалъка,
девет казалъка, девет държави.
Пред чешма голяма той си конче спира,
той си конче спира, малко да почине,
малко да почине и вода да пие.
Ах, че са минали Грозданкини братя,
и те си питали момче дигодинче:
- От где идеш, накъде отиваш?
Ах, че му продали тяхната сестрица,
тяхната сестрица хубава Грозданка
за един шиник ермелици и два бешлици.
Като се в къщи върнали, на Грозданка казали:
- Иди на чешмата за вода студена!
Като си вода напълни, Стоян Грозданка помоли:
- Дай ми вода да сръбна, че на път ще тръгна.
Тя му стомна подаде, той я за ръка похваща,
за ръка похваща и на конче мята,
и на конче мята, и у дома завежда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2010